|
                        
Малък кошерен бръмбар (Aethina tumida)
Една нова заплаха за пчеларството в
Европа (Първа част)
д-р Мирослав Балчев
На 13.10.2004 г. австрийският Институтът
по пчеларство е информиран от Министерството на здравето и жените на Австрия, че
малкият кошерен бръмбар /МКБ/ е внесен в Португалия. Така нашите опасения, че
МКБ ще бъде внесен в Европа станаха реалност. Междувременно стана известно, че
са открити ларви на МКБ в транспортните клетки на внесени от САЩ пчелни майки.
Португалските ветиринарни служби са унищожили заразените пчели и са обработили
почвата с пестициди. Но дали чрез тези мерки първото нашествие на МКБ в Европа е
отблъснато, остава бъдещето да покаже.
Въведение
МКБ произхожда от южна Африка. Тъй като
африканските пчели (A.
m. scutellata)
разполагат с ефективни защитни механизми срещу него – така, както
A. cerana
срещу Varroa destructor,
ролята на МКБ за нанасяне на щети на местните пчелни семейства е незначителна.
До първото му появяване в 1996 г. в щата Южна Каролина (САЩ) не му е обръщано
съществено внимание. От тогава МКБ се разпространява в много американски щати и
по пътя си нанася значителни щети на пчелните семейства. По-нататък МКБ се
разпространява в Египет, Австралия през 2002 г., Канада и според съобщението на
Комисията на Европейския съюз от 07.10.2004 г. – сега е установен и в Европа
(Португалия).
Въз основа на способностите на МКБ да
преживява дори в по-студените климатични зони, каквито са в Северна Америка,
разпространяването му в цяла Европа е много вероятно, стига той да стъпи веднъж
на континента. Особено голяма е опасността за топлите и умерените географски
региони на Средна Европа. /От представената карта на разпространението на
вредителя по света се вижда, че в северна Америка той е поразявал семейства на
45о географска ширина, на която е разположена и България, б.п./
From Bienenvater, Fachblatt des Österreichishen imkerbundes
12/2004 P. 13
Биология на малкия кошерен бръмбар
Възрастните екземпляри на МКБ са средно
5,3 мм дълги и 3,2 мм широки. Те летят много добре и могат да се разпространяват
на големи пространства без каквдато и да била намеса от страна на хората.
Единствено сериозно препятствие пред тях са световните океани. В САЩ се
забелязва разпространяване на МКБ на 20 км за 1 година. Това е една особеност на
този паразит за разлика от другите пчелни вредители, които са свързани с
пчелното семейство и се разпространяват паралелно с разпространяването на
пчелите по един или друг начин.
МКБ се привлича както от миризмата на
възрастните пчели и пчелните продукти (восък, плодни пити) така и от миризмата
на индивидите на самия МКБ.
След нахлуване в пчелното семейство МКБ
снася своите яйца преимуществено в цепнатините на кошера, но също така и
директно върху питите с прашец и пило, ако възрастните пчели не успеят да ги
изтласкат от там. Според литературни данни възрастните женски на МКБ могат да
прогризват капачетата на запечатаното пило и да снасят яйцата си в килийките
като ги изпълват с тях. Една женска на МКБ може да снесе през своя живот около
1000 яйца. Ларвите се излюпват след три дни като пробиват яйцата и започват да
ядат пило, прашец, мед.
Яйцата са снесени на гроздове в цепнатините на кошера
След около 13 дни ларвите достигат около
1 см. дължина и навлизат в т. нар. фаза на разпространение. В тази фаза те
напускат кошера и се заравят в почвата в непосредствена близост от него на
дълбочина до 75 см. Ако почвата не им позволява да се заровят в нея, са в
състояние да се отдалечат от кошера на разстояние 80 метра. Така те стават
недостъпни при евентуална обработка на почвата около кошерите с пестициди.
В почвата ларвите образуват какавида.
Стадията на какавидиране е с продължителност от 2 до 4 седмици в зависимост от
температурата и влажността на почвата. След какавидирането от пашкулите излизат
възрастни бръмбари. След една седмица те са полово зрели и търсят отново пчелни
семейства в които да се заселят. Цикълът на развитие е представен на по-долната
картинка.
Въз основа на лабораторни опити и
наблюдения е установено, че МКБ има и други източници на храна освен в пчелния
кошер. Към тях се отнасят узрели и презрели пъпеши, манго, портокали и др. и
цветен прашец, който МКБ приема директно от цветовете на растенията. Доказано е
при експерименални условия, че МКБ може да се развива в семейства на бомбуси
(земни пчели).
Щети, които бръмбарът нанася на пчелното семейство
Паралелно с пергата и прашеца пилото
служи за главна храна на ларвите във всички фази на тяхното развитие. В търсене
на храна ларвите пробиват стените на килийките при което медът изтича от тях, а
в последствие и от кошера. Цялата вътрешност на кошера е залята с изтичащия мед,
който има мирис на гниещи портокали. В следствие на замърсяване на меда с
изпражненията на ларвите започва неговата ферментация. В резултат на тези
процеси дори медът в кошера, който не е директно засегнат от ларвите на МКБ
става неизползваем като продукт. По този начин медът от засегнатото семейство не
може да бъде използван като храна както за хора, така и за пчели.
Ларвите отчасти ядат и мед. Доказано е,
че този източник на храна не е достатъчен за развитие на полово продуктивни
женски бръмбари. При силно опаразитяване пчелните семейства се унищожават
напълно от вредителите.
Мерки
Междувременно по предложение на Комисията
на Европейския съюз е спрян вносът на пчелни майки и майки за бомбусни семейства
от САЩ с изключение на Хаваите. Установяването на МКБ задължително трябва да се
регистрира според приложение А на директива 92/65/EWG.
За да се препяства разпространението на МКБ в Европа и особено в Австрия се
поддържат тесни връзки между Ветиринарно-медицинския университет във Виена,
Министерството на здравеопазването и жените, Австрийската агентура за здраве и
сигурност на прехраната AGES в рамките на работната група
“Пчелно здраве. Разработен е
специален каталог с предложения за по-нататъшни действия спрямо новата епидемия
при пчелите.
Какво може да направи пчеларят веднага
Самоограничаване:
На всякакъв внос на пчелни майки и рояци
/пакетни пчели/ дори от страни, където не е регистриран малкият кошерен бръмбар.
Съществува възможност бръмбарът да бъде внесен от нерегистрирано огнище на
разпространение.
Извършване на зрителен контрол при отваряне на кошерите:
В пчелното семейство бръмбарът се намира
от долната задна страна на покривната дъска или на покривното фолио. Те бягат
много неспокойно преследвани от пчелите. Бързо излитат за да се втурнат отново
към някоя от прелките на кошера. В семейството бръмбарите не се движат много. Те
се скриват в пукнатини, в пространствата около рамкоразделителите и други места,
където пчелите не могат да ги достигнат и ги оставят в покой.
Ларви
Ларвите на бръмбара противоположно на
ларвите на восъчния молец са видими свободно, по-рядко се срещат като пашкули.
Различаването на ларвите на восъчния
молец от тези на МКБ е много просто. Ларвата на восъчния молец има недобре
развити израстъци в предната част на тялото, напомнящи крака. Тя на пипане е
гладка и лесно може да бъде смачкана с пръсти.
Ларвите на МКБ имат в предната част на
тялото три двойки добре развити крака. Поради наличието на грапавини и опорни
пръстени по тялото на опипване тя е неравна и трудно може да се смачка с пръсти.
Когато в едно помещение се намира голямо
количество от ларвите на МКБ се чува шум от драскането на краката им при
предвижване.
Бел. пр.
Тъй като проблемът с малкия кошерен
бръмбар е на път пак да ни изненада, както обикновено снегът изненадва българите
през декември и януари цитирам указанията на австрийските ветеринарни
специалисти към австрийските пчелари. За българските пчелари българските
ветиринарни специалисти все още не са издали директива или ако са издали, то за
нея знаят само те.
Подозрителни бръмбари и ларви да се
изпращат за изследване в:
·
AGES, Institut für Bienenkunde, Abt. Bienenbiologie und
–erzeugnisse, Bienenkunde 1, 3293 Lunz am See
или
·
AGES, Institut für Bienenkunde, Abt. Bienengezundheit,
Spargelfeldstrasse 191, 1226 Wien
Предписание за изпращане:
·
Подозрителните бръмбари и ларви трябва да се
изпращат само умъртвени.
Необходими данни:
·
Име и адрес на изпращача
·
Точен адрес, място и дата на вземане на
подозрителните проби
·
Данни от къде точно са взети пробите от пчелното
семейство – дъно на кошера, пити, покривна дъска, др., пити от склада за
съхраняването им или от самото помещение.
Поставяне на капани за бръмбари:
Като предпазна мярка се препоръчва
поставяне и постоянно контролиране на капани за бръмбари, особено в райони,
където в последно време са внасяни пчелни майки и пчели.
Бел. пр. Тъй като някои специалисти в
България смятат, че в България няма условия за разпространяването на малкия
кошерен бръмбар, прилагам две карти – едната на САЩ, а втората на Австралия,
където съответно със синкав и оранжев цвят са показани териториите на
разпространение на малкия кошерен бръмбар по източните крайбрежия и във
вътрешността на страните.
13.10.2004 г.
Малкият кошерен бръмбар достигна Европа. Категорично са доказани случаи на
заразяване на пчелни семейства в Португалия. Заразата е от пчелни рояци, внесени
от САЩ. Семействата са унищожени, а теренът, където са били разположени е
дезинфекциран. Остава ни надеждата, че това опасно заболяване няма да се
разпространи масово в Европа. Някои автори, изхождайки от огромните щети, които
то нанася го наричат "чумата на пчелите".
|
|
 |
13. Oktober 2004 |
Newsletter der Bienenstockkäfer Kampagne
Kleiner Beutenkäfer nach Portugal eingeschleppt!
am 13. Oktober 2004
hat das Bundesministerium für Verbraucherschutz, Ernährung und
Landwirtschaft uns auf unsere Anfrage hin bestätigt, dass der kleine
Beutenkäfer in Portugal gefunden worden ist. Damit wurde dieser Käfer
erstmals in Europa festgestellt. Er hatte sich in den letzten Jahren
von Afrika aus zunächst nach Nordamerika, Ägypten und Australien
ausgebreitet. Die Einschleppung nach Portugal erfolgte über einen
Bienenimport aus den USA. Die betroffenen Völker sind inzwischen
abgetötet und der eventuell mit Käferpuppen verseuchte Boden ist
desinfiziert worden. So bestehen Chancen, dass der erste Befallsherd
in der EU beseitigt wurde.
Die Bestätigung des
ersten Verdachts der vergangenen Woche erfolgte nach einer Diagnose im
französischen Referenzlabor in Nizza. Der Bienenimport aus den USA
hätte nach geltendem EU Recht überhaupt nicht stattfinden dürfen. Am
11.12. 2003 ist eine EU Verordnung in Kraft getreten, welche die
Einfuhr von Bienen aus den USA in die EU hätte verhindern müssen. Die
von
Mellifera e.V. initiierte Bienenstockkäfer Kampagne hatte
entscheidend dazu beigetragen, dass die Verordnung durchgesetzt wurde.
Dieses Ereignis
zeigt, wie notwendig das Importverbot ist. Wir fordern eine strikte
Umsetzung des Verbotes und eine qualifizierte Information der
kontrollierenden Behörden. Von den Imkern muss eine rigorose Haltung
gegenüber jeglichem Bienenimport eingenommen werden. Es bestehen
weiterhin Gefahren durch Ausnahmen, wie zum Beispiel erlaubte
Bienenimporte aus Hawaii. Auch Gesundheitszeugnisse aus Ländern in
denen eine Anzeigepflicht besteht, sind nicht unbedingt sicher. Wenn
im Radius von 30 km um die exportierende Imkerei keine Beutenkäfer
gefunden wurden, ist ein Import in die EU erlaubt.
Wir hoffen sehr,
dass die ersten Beutenkäfer in Europa abgetötet werden konnten und
keine weitere Ausbreitung in Portugal erfolgt. Trotz der großen Gefahr
durch den Beutenkäfer dürfen wir Imker nicht resignieren. Inzwischen
gibt es Forschungsprojekte die sich mit der Biologie des Käfers und
seiner ökologischen Behandlung befassen. Außerdem sind die
Verhältnisse in Deutschland anders als in Südeuropa oder in den USA.
Wir Imker hier führen in der Regel eine gut strukturierte Imkerei und
sind nah an dem einzelnen Volk. Das ist nicht mit Großimkereien zu
vergleichen die tausende Völker betreuen. Wir können bei einem Befall
die besonders gefährdeten, schwachen Völker rechtzeitig erkennen.
Wie wäre die
Situation heute ohne die Bienenstockkäfer Kampagne? Die Imkerschaft
wäre noch weniger auf einen Befall vorbereitet. Ob behördliche
Regelungen vorhanden wären ist fraglich. Der Befall wäre vielleicht
länger nicht erkannt worden und eine Eindämmung dann aussichtslos.
Vielleicht wären durch eine Fortsetzung der bis dahin üblichen
Importpraxis im Jahr 2004 schon an mehreren Orten Europas Beutenkäfer
eingeschleppt.
Mellifera e.V. hat mit der Bienenstockkäfer Kampagne
wesentlich dazu beigetragen, dass die Institute, Behörden und
Imkerschaft nun besser vorbereitet sind.
Bitte informieren
Sie sich. Weitere aktuelle Informationen werden wir jeweils unter
www.bienenstockkaefer.de veröffentlichen. Verfolgen Sie die
Publikationen in der Fachpresse. Bei Verdachtsmomenten wenden Sie
sich an Ihre jeweiligen bienenwissenschaftlichen Institute und
Bienenzuchtberater. Über das Bundesministerium ist eine illustrierte
Schrift über den Beutenkäfer kostenlos zu beziehen über:
|
Telefon:
0180-5221996 |
Telefax:
0180-5221997 |
Email:
broschuerenbestellung@bmvel.bund.de |
|
| 
