Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

    

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, Минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за всесветовната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вяра,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянский мир,

 

 бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нек името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]